До финала на 48-ото Народно събрание остават три дни, но и то няма да приеме окончателно механизъм за разследване на главния прокурор, също като 47-я парламент. Във вторник следобед с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП бе отхвърлено предложението на „Демократична България“ поправките да се гледат в съкратени срокове.
Това не е изненада при положение, че ГЕРБ и ДПС бяха измислили и „план Б“ за това как промените да не бъдат приети още преди президентът да обяви, че няма да бави изборите до края на април и ще ги насрочи на 2 април. По-рано тази седмица пък от БСП обявиха, че „законопроектът за разследване на главния прокурор не бива да се приема прибързано, за да не се окаже противоконституционен“.
Забавянето
До миналата седмица, въпреки по-ранната дата на изборите, имаше минимална възможност механизмът да бъде приет преди 3 февруари. Това можеше да стане, ако в четвъртък председателстващият заседанието Йордан Цонев не беше направил всичко по силите си да прекрати заседанието преди гласуването на текстовете, както и ако миналия петък, след приемането на първо четене, се беше провело извънредно заседание на правната комисия. Това обаче не се случи.
Макар поправките да бяха приети на първо чете в края на миналата седмица, едва във вторник ресорната комисия ги обедини. Председателят на комисията Радомир Чолаков от ГЕРБ реши да забави този процес и то неслучайно. „С протакането на практика ГЕРБ и ДПС се подсигуриха двойно, че промените няма да бъдат приети“, коментираха депутати пред Mediapool.
Дори и във вторник да беше прието искането на „Демократична България“ законопроектът да се гледа по бързата писта, то от партията на Бойко Борисов щяха стриктно да се придържат към правилника, макар в годините назад да са го нарушавали.
„Общите доклади ще бъдат съобщени в пленарната зала и тогава започва да тече срокът за допълнителни предложения между първо и второ четене. След това трябва да бъде насрочено ново заседание на комисията. Всичко друго е груб ажиотаж и изнасилване на конституцията. Не може парламентът да бъде гумен печат на Министерския съвет“, каза Чолаков във вторник сутринта по време на заседанието на правната комисия.
Според правилника на парламента срокът за предложения между двете четения може да е най-малко три дни и той щеше изтече в петък, когато парламентът ще бъде разпуснат и така поправките няма дори да бъдат разглеждани от ресорната комисия на второ четене, а какво остава за окончателното им приемане в залата.
„В това Народно събрание имаше двоен стандарт. Някои закони минаваха много бързо, например промените в Изборния кодекс, други с удобна скорост и бяха бавени“, каза по-рано във вторник Надежда Йорданова от ДБ.
Подобна позиция изрази и Милен Матеев от „Продължаваме Промяната“. „Това Народно събрание показа, че за законите, за които има политическа воля, могат да бъдат прегазени всякакви срокове. В момента няма шанс да бъдат гласувани промените в ЗСВ и НПК“, посочи той.
„Невъзможното“
С отхвърлянето на искането на ДБ за съкращаване на сроковете изглежда е пресечена и последната чисто хипотетична възможност за това 48-ото Народно събрание все пак да приеме механизъм за разследване на главния прокурор.
Ако депутатите все пак бяха приели да има три дни за предложения между двете четения, можеше президентът да приеме това за сигнал, че има воля за приемане на измененията. Тогава той можеше да „направи невъзможното“ (бел.ред.- по правосъдния министър Крум Зарков) и да реши да забави разпускането на парламента и дори да насрочи изборите за седмица по-късно от обявената от него дата 2 април. Тази хипотеза обаче изначално звучеше малко вероятна, защото на 9 април се празнуват православната Цветница и католическият Великден.
Самият правосъден министър също вече даде да се разбере, че очаква от следващия парламент да приеме механизма.
