Конфликтът около емисиите на ТЕЦ „Бобов дол“ се превърна в истински сблъсък на методологии. Докато екологичната организация Грийнпийс се опитва да разтърси общественото мнение с доклад за замърсяване, ръководството на централата твърди, че данните са манипулирани и се основават на невалидни методи.
В центъра на спора е разликата между „индикативните“ измервания с пластмасови тръбички и официалната автоматична измервателна станция (АИС). Тази последна, струваща над 250 000 евро, е монтирана съгласно европейските стандарти и е калибрирана от РИОСВ, което я прави единствения надежден източник на данни за качеството на въздуха.
Анализът на българското законодателство е категоричен по отношение на допустимите нива на серния диоксид. За да бъде признато превишение, стойностите трябва да надхвърлят 350 микрограма/м3 средночасово, 125 микрограма/м3 среднодневно или 20 микрограма/м3 в годишен план.
Критичната точка тук е, че Грийнпийс въвежда понятието за „средномесечна норма“, която на практика не съществува в закона. Липсата на официална методика за изчисляване на такъв показател прави твърденията на еколозите спекулативни и лишени от правна основа.
Парадоксалното е, че дори при използване на данните от самия доклад на Грийнпийс, не се открива нито едно реално превишение на законовите норми. Това повдига сериозни въпроси за целта на проучването – дали то не цели просто да създаде паника сред жителите на с. Големо село и да удари престижа на един от най-големите работодатели в региона.
Подкрепата от други водещи компании в сектора на околната среда допълнително подсилва тезата, че методът с дифузионни тръби е недостатъчен за сериозен анализ. Без дългосрочна корелация с референтни методи, подобни доклади остават в сферата на предположенията, а не на научните факти.
Източник: fakti.bg
