В България стигнахме до колапс на злокачествените заболявания. Университетските болници лекуват все повече и повече тежки и запуснати случаи със злокачествени заболявания, които не желаят да лекуват частните лечебни заведения, каза проф. Здравка Валерианова, която е с над 30-годишен опит в сферата на регистрация на злокачествените заболявания, епидемиологията на рака и раковия контрол. Тя е ръководител на раковия регистър.
По думите й профилактиката, каквато е в момента, не отговаря по никакъв начин на изискванията за качествен онкологичен скрининг.
Заплащането от НЗОК на определен пакет профилактични дейности, извършвани от общопрактикуващите лекари, не е начин за решаване на проблема с профилактиката на злокачествените заболявания в България, подчерта проф. Валерианова.
Една от основните цели на Европейския антираков план е създаването на разширени ракови центрове – нещо, което имахме в България, бившите онкологични диспансери, коментира проф. Здравка Валерианова в предаването „Хоризонт до обед“ по БНР.
„Тези диспансери работеха, те бяха част от националната мрежа на рака в България. Тази мрежа се разгради. В момента стигнахме до колапс на злокачествените заболявания. Не само наново трябва да създадем тази мрежа по препоръките на Европа, наново трябва да създадем и Национален онкологичен център.“
„Да не дава Господ в момента в България някой да е болен от рак. Той ще има да се лута къде да отиде, при кого да отиде, при този, при онзи специалист“, изтъкна още проф. Валерианова.
По думите ѝ бившите и настоящи университетски болници „лекуват все повече и повече тежки и запуснати случаи със злокачествени заболявания, които не желаят да лекуват частните лечебни заведения, защото не носят пари“.
„Те са един огромен разход, който не е регламентиран, и болните, особено терминално болните със злокачествени заболявания, имат сериозни проблеми с това по какъв начин да се осигури контрол на тяхната болка, кой да извършва палиативните грижи“, обясни специалистът.
Националният раков регистър трябва да се осъвремени, смята проф. Валерианова. Регистърът сега се поддържа от столичната Специализирана болница по онкология. От здравното министерство предлагат прехвърлянето му към Националния център за обществено здраве и анализи. Според нея до момента тези данни не се използват ефективно за планиране на онкологичната грижа, а предлаганата промяна не решава този проблем.
Фокусът трябва да бъде в това за какво може да служи тази информация, каза Здравка Валерианова.
„Понастоящем, поради това, че вниманието е фокусирано върху това как да печелим, особено при частните лечебни заведения, как повече пари да вземаме от Здравната каса, как повече да караме пациентите да плащат за нашето злокачествено заболяване, се създават клиники, отделни филиали, където се извършва единствено и само медицинска онкология. Но лечението на проблема рак не е само медицинска онкология, не е само лъчелечение. То е комплекс от грижи. Вътре има хирургическо лечение, профилактика, експериментален отдел, където се извършват научни изследвания. Там трябва и да се диспансеризират и проследяват съответните пациенти.“
