Евроинтеграционният процес на Северна Македония остава в тясна зависимост от стриктното изпълнение на Европейския консенсус от 2022 година. България заема категорична позиция, че всякакви опити за заобикаляне на договорените условия или преговаряне на нови условия са недопустими, подчертавайки, че националните интереси на София са приоритетни.
В центъра на спора е фундаменталното изискване за признаване на българите като държавотворен народ в конституцията на съседната държава. Това е ключов елемент от преговорната рамка, който трябва да бъде изпълнен, преди да се задействат реалните преговори между Скопие и Европейския съюз.
Освен конституционните промени, София настоява за пълното спазване на Договора за добросъседство от 2017 г. Това включва категоричен отказ от претенции за съществуване на „македонско малцинство“ в България, както и активна борба срещу езика на омразата. Важен е и въпросът за историческата справедливост – реабилитацията на жертвите на комунизма и отварянето на архивите на югославските спецслужби.
Дипломатическата стратегия на България включва постоянен мониторинг и докладване към международни институции като ОССЕ и Съвета на Европа. София систематично сезира европейските органи за случаи на дискриминация и произвол срещу гражданите на Северна Македония, които се самоопределят като българи, за да гарантира защитата на техните фундаментални права.
Всички тези стъпки са част от приложението на т.нар. „френско предложение“, което е одобрено от всички членки на ЕС. България продължава да следи напредъка на Скопие, като редовно предоставя своите оценки до Европейската комисия, подчертавайки пропуските в изпълнението на поетите ангажименти.
Източник: standartnews.com
