Тези, които търсеха спокоен живот, уморени от цените и темпото в Киев, дойдоха да живеят на улица Вокзална в малкия град Буча, на 17 мили северозападно от столицата на Украйна. Градът беше известен като „малката Швейцария“, защото беше удобно да живееш там.
Днес Вокзална е опожарена. Разрушените домове и разбитата военна техника, стояща в калното блато на това, което някога е било път, съставляват някои от определящите образи на опустошението, причинено от войната на Владимир Путин.
Едва ли е възможно някой да е могъл да оцелее по време на очевидно жестоката битка по пътя за Киев.
Няма невредима тухла, нито петно кал, което да не е примесено с кръв. Но сега, когато руснаците си отидоха, жителите на Вокзална излизат от мазетата си, уморени, разплакани и ядосани.
43-годишният Сергей Савенко, който живее с майка си Лариса на 72 г., на номер 35, е преброил руските бронирани машини, тъй като те са преминали в 9.10 ч. сутринта на 27 февруари, насочвайки се на юг към съседния град Ирпин и нататък към столицата.
„Имаше близо 70 бронирани машини, като танкове. Руските войници вървяха до тях“, спомня си той. „Отне им около 40 минути да минат покрай нашата къща. Гледах и преброих. И тогава украинците изстреляха снарядите си срещу руснаците.“
Първият взривява навеса на Савенко в голямата му градина отзад. Той беше първият от многото. Откритите бронирани превозни средства се опитват да се обърнат в паника, когато следващата по-точна вълна от снаряди се изсипа върху тях. Следват тридесет минути опустошение. Руски тела са разпръснати по пътя, горещ метал лети във въздуха, разбивайки всеки прозорец, обгръщайки дърветата в огън и нажежавайки горящите превозни средства до бяло.
Само пред 30-метровия плет на Савенко девет опустошени бронирани превозни средства са оставени изгорени, изпълвайки въздуха с лютата миризма на изгоряло масло и метал.
Онези руснаци, които можеха да избягат, го направиха. Но час след украинското нападение руснаците се връщат, за да приберат мъртвите си – и да се окопаят в градините на Вокзална и това, което е останало от сградите й, установявайки точки, от които да изпращат артилерийския си огън по украинските защитници. Това било дълго и жестоко занимание.
„През цялото време бяхме в мазето си“, казва Савенко пред The Guardian. „Руснаците поставиха оръжията си в предната градина. Един слезе в мазето и ни видя. Той каза да мълчим. Каза, че е добър човек, но колегите му щели да ни застрелят. Взеха ни телефоните и казаха, че няма пожари, сякаш можем да подадем някакъв сигнал.
Стоейки пред дома си на № 31, стискайки бележка, със сълзи, стичащи се по лицето й, 62-годишната Зинаида била в мазето си от 5 март.
В неделя украинската армия откри тялото на нейния зет точно зад ъгъла. Тя тъкмо се кани да каже на дъщеря си и на 16-годишния си внук, които са били евакуирани и досега знаели само, че е изчезнал. В Буча няма никаква интернет връзка – типично за всички градове,които Русия е набелязала в своята „специална военна операция“.
„Дъщеря ми го помоли да напусне мазето им, за да вземе някои неща от къщата на съсед. Ето нейната бележка, той я носеше със себе си: цигари на рафта до дивана, хапчета, хранителни стоки, чехли, одеяло. Той напусна къщата на 4 март. Вървял е само 20 метра и руснаците го убили. Без предупреждение, без причина. Той беше толкова добър баща, синът му го обичаше толкова много. Той е инвалид. Как мога да им кажа?“
От същата страна на пътя на номер 27, пред новопостроена жилищна сграда, 55-годишният Иван и 50-годишната Хелън, които не пожелаха да посочат фамилните си имена, чистеха стъкла, фрагменти от снаряди и невзривили се боеприпаси обсипали общата веранда. Двамата се били нанесли само три месеца по-рано. От осемте семейства, които живели тук, те били единствените, които останали, тъй като нямали къде другаде да отидат.
„Чистихме през цялото време. Все пак нямаме мазе. Искахме да покажем, че не сме уплашени, не знам“, разказва Иван. „Но виждате ли онзи висок жилищен блок там? Е, имаше снайперист и той се ядоса, че не сме уплашени и не се крием. Така че той стреля над главите ни.
На пода в апартамента на съседа му, сред стъклото и метала, има кръв. Има кръв и върху кухненската маса, която все още мокра. Това е кръвта на руски войници, които са се криели вътре, за което свидетелстват изхвърлените хранителни опаковки.
От другата страна на пътя на № 32 не е останало нищо друго освен останки от стени, в съседство има рамка на това, което някога е било гараж. 62-годишният Владимир Мацик и съпругата му Лидмила и двамата им синове, 33-годишният Артьом и 20-годишният Бодган, останаха под земята в мазето, тъй като светът им отгоре бил взривен. Все пак те са успели да се евакуират. Но съседът, 56-годишният Димитро Замогилни, казва, че ранен руски войник, който е бил откаран там, за да получи медицинска помощ, не е имал такъв късмет. „Бомба падна точно върху къщата и го уби“, казва той.
На № 23 87-годишният Александър Лоза беше намерен лежащ на земята, още в пижамата си, неспособен да се движи след първоначалната битка на 27 февруари. Оттогава той е евакуиран.
Красивият зелен покрив на съседния дом на номер 25 се срутва от пряк удар. Собствениците му, скрили се в мазето, 66-годишният Александър и 65-годишният Галайно, които се грижат за своя възрастен приятел в съседство, се спасяват по чудо.
Буча е почерняла. Все още се намират нови и нови тела на цивилни.
В понеделник служителите взеха пет тела на мъже, които изглеждаха на вързани хора, застреляни от руснаците в мазето на лятна резиденция за деца. Твърди се също, че човешки останки, открити близо до града, принадлежат на Олга Сухенк, кметът на Мотижин, и нейният съпруг и син.
Посещавайки града в понеделник, президентът на Украйна Владимир Зеленски говори по националната телевизия за това, което е видял.
„Това са военни престъпления и ще бъдат признати от света за геноцид“, каза той, облечен в бронежилетка и заобиколен от военен персонал. „Знаем за хиляди убити и измъчвани, с отрязани крайници, изнасилени жени и убити деца.“
Зад ъгъла на улица Вокзална, близо до мястото, където в събота бяха открити 21 цивилни, пръснати по един от главните пътища на Буча, 57-годишният Сергей Зебенко и съпругата му Хелън на 49 г., показаха гроба на своя братовчед Дмитро Бернасски, 59 г. , в градината им. „Намерихме тялото му на 31 март само на 150 метра от нас и го погребахме тук“, казва Хелън. „Дори не знаем кога беше убит, може би 10 дни по-рано, когато е идвал да ни види. Имаше три куршума в левия си крак, един в сърцето и един в белия дроб. Беше до супермаркета. Искаме да го погребем отново. Бил е пилот в украинските военновъздушни сили. Искаме да го погребем в униформата му, трябва да се случи. Защо ни причиниха това?“
Източник: https://dnes.bg / Уведомете за фалшива новина
