На 28 април 1945 г. Бенито Мусолини и любовницата му Клара Петачи са екзекутирани от членове на италианската съпротива. Цялата страна е обхваната от мощно антифашистко въстание, а от юг настъпват англо-американски войски.
Въстанието се ръководи от създадения преди повече от година Национален комитет за освобождение на Северна Италия (КНОСИ), в който участват пет партии – от комунистите до християндемократите. А командването на партизанските сили с над 200 000 бойци е поверено на главен партизански щаб начело с генерал Рафаеле Кадорна.
Към 25 април въстаниците установяват контрол над големите промишлени центрове Торино, Милано и Генуа и много други селища.
Дучето е в Милано още от 14 април. Чувствайки се предаден и изоставен от своите германски покровители, той отчаяно търси път за спасение. Негов емисар установява контакт с някои членове на КНОСИ. Членът на комитета Сандро Пертини, бъдещ президент на Италия, е категоричен: Дучето трябва да признае поражението, да се предаде безусловно и да очаква присъдата, издадена му от народа. Безплодни са и опитите, пак чрез посредник, да подири убежище в Швейцария. Властите в Берн дават да се разбере, че не възразяват на идването на жени и деца, но в никакъв случай не могат да приемат фашистки главатари.
Оказал се в безизходица, следобед на 25 април Мусолини напуска Милано и с приближени се отправя на север. Следващия ден към него се присъединява и артистката Клара Петачи, която му е любовница от 1932 г. След перипетии двамата, както и други сподвижници на диктатора, се вливат в германска военна колона, която се изтегля по стръмно алпийско шосе. Никой не знае къде ще стигнат, както и че са навлезли в район, който се контролира от 52-ра ударна партизанска бригада „Луиджи Клеричи”. Нейн командир е граф Пиерлуиджи Белини деле Стеле.
Сутринта на 27 април колоната е спряна от партизански пост край селището Мусо. Партизаните са малко и затова се съгласяват да пропуснат германците (близо до границата те са разоръжени и пленени), като задържат пътуващите с тях италиански фашисти. При огледа на един от камионите партизанинът Джузепе Негри забелязва дремеща в ъгъла фигура в германска униформа.
На въпроса какъв е този човек, немски войници отговарят: „Пияница”. Негри повдига пелерината, за да разгледа лицето на „пияницата”, и веднага познава Мусолини. Дучето, неговата любовница и други фашисти са свалени от колите. Арестуваните са отведени в близкото планинско градче Донго, където е командването на 52-ра бригада. За по-сигурно Мусолини и Петачи са откарани в малкото село Бондзаниго. Там са настанени в дома на доверено селско семейство, лично познато на политкомисаря на бригадата Микеле Морети. За охрана са оставени двама партизани.
В 16.10 ч. на 28 април 1945 г. Дучето е екзекутирано. Труповете на убитите са откарани на площад „Лорето” и окачени с главите надолу на скелето на местна бензиностанция. Символиката е трагична – на същото място на 10 август 1944 г. фашистите са оставили за назидание телата на 15 патриоти, разстреляни като заложници.
