На 31 март 1492 г. испанският крал Фердинанд Арагонски и съпругата му Изабела Кастилска издават декрет, с който заповядват на всички свои поданици с еврейски произход да се покръстят или да напуснат страната. Те получават четири месеца, за да направят едното или другото.
Данните за броя на изселилите се варират между 250 000 и 800 000.
До изтичането на крайния срок малка част от евреите се покръстват, а по-голямата напускат Испания и търсят нов живот на изток – в Италия, Централна Европа и на Балканите, или на юг – в Северна Африка. Имотите им – къщи, земи, лозя, градини, работилници, са изкупени на безценица или изоставени и впоследствие разграбени. На евреите е забранено да изнасят от Испания злато, сребро или скъпоценности и те са принудени да ги разменят срещу дрехи или добитък или да ги скрият в очакване на по-добри времена.
По време на втората половина на XV-ти век, първите еврейски бежанци са пристигнали в България от Испания. Сефарадски (Евр. Испански) евреи достигат България след I494. През 1523, известният равин Йосиф Каро, автор на Shulkhan Arukh. класическия код на еврейския закон, се установява в Никопол и основава Йешива (талмудически академия). До началото на 16-ти век в центъра на българския еврейски живот е София. През XIX век Османската империя започва да се разпада и са създадени въоръжени движения за независимост.
През l878, България приема по време на Берлинския конгрес гаранция за равни права на еврейската общност. Българските евреи влизат в нова независима България като пълноправни граждани. Преброяването 1880 г. съобщава за еврейско население от 20 500. Българските евреи, участват както в Балканските войни (1912-13) така и в Първата световна война, и техния брой е далеч по-висок като процент от общото население. До 1934 г. е имало 48 000 евреи в България, петдесет процента от които са живели в района на София.
Историята на спасението на българското еврейство е добре позната по целия свят. Много книги и научни публикации са написани по този въпрос. Накратко фактите са, че евреите в границите на предвоенна България, са били спасени от депортиране в нацистките лагери на смъртта. Това е уникален случай в Европа. За съжаление спасението не включва евреите под българска власт в Тракия и Македония.
След края на войната започна масова емиграция в Палестина и от 1948 г., 7000 български евреи заминаха за Палестина. Комунистическото правителство на България позволява емиграция на евреите. Между 1948 г. и 1951 г., почти 90% от българските евреи емигрират. Важно е да се разбере тази емиграция. Тя е мотивирана от дълбоко вкоренения традиционен сефарадски мистичен копнеж за Цион.
Еврейската общност в настоящия момент наброява около 4000 души. В София има около 2500 евреи.
