Последният военен парад в Деня на републиката – последният държавен празник на ГДР, 7 октомври 1989 г. Управлението на Германската единна социалистическа партия отбелязва помпозно 40-ата годишнина от създаването на „държавата на работниците и селяните” в Източна Германия, без да подозира, че това ще е последното ѝ честване.
Това пише във "Фейсбук" Драгомир Иванов.
Сетният танц на обречения на смърт режим на Ерих Хонекер. Най-важният гост на тържествата е генералният секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов, който пристига в Берлин със съпругата си Раиса. И макар че двамата с Хонекер се прегръщат братски (типичното лицемерие между лидерите на Варшавския пакт в ония години), хладината в отношенията им не може да се скрие. И пророчески издава предчувствие за наближаващ срив, за неотменимото рухване на цялото построение от картонени карти.
Горби, яхнал вълната на Перестройката, очаквано владее сценографията – и в един момент твърде знаково поглежда часовника си. Кадър, уловен от мнозина фотографи и разчетен като знак за изтичащото време на гедерейския комунизъм.
На почетната трибуна на “Карл-Маркс-Алее” присъстват още дузина фигури, за които часовникът също тиктака неумолимо. Там са: генералният секретар на Румънската комунистическа партия и председател на Държавния съвет на Румъния Николае Чаушеску, последният комунистически водач на Чехословакия – Милош Якеш, ген. Войчех Ярузелски – президент на Полша, неговият сънародник Мечислав Раковски (министър-председател на Полша), както и лидерът на Организацията за освобождение на Палестина Ясер Арафат. От германска страна, освен Хонекер, парада приемат: армейски генерал Вили Щоф (министър-председател на ГДР), министърът на отбраната Хайнц Кеслер и председателят на Народната камара (парламента на ГДР) Хорст Зиндерман.
Все функционери, които мълниеносният ход на събитията ще захвърли на боклука само месец по-късно. На 9 октомври същата година Берлинската стена пада, отваряйки пътя към германското обединие – и към сгромолясването на целия Източен блок.
Военната мощ, демонстрирана на парада, се оказа съвсем ненужна. Държавата на Вилхелм Пик, на Валтер Улбрихт и Ото Гротевол просъществува четири столетия, и се срина за миг, с една тълпа, щурмувала граничните КПП-та със Западен Берлин.
