Най-високият ледник на най-високата планина в света губи лед на стойност десетилетия всяка година поради климатичните промени, причинени от човека, показва ново проучване.
Констатациите служат като предупреждение, че бързото топене на ледниците в някои от най-високите точки на Земята може да доведе до влошаване на климатичните въздействия, включително по-чести лавини и пресъхване на водни източници, от които около 1,6 милиарда души в планинските вериги зависят за питейна вода, напояване и хидроенергия.
Ледът, на който са били необходими около 2000 години, за да се образува на ледника South Col, се е стопил за около 25 години, което означава, че е изтънял около 80 пъти по-бързо, отколкото се е образувал.
Докато топенето на ледниците е широко изследвано, малко научно внимание е обърнато на ледниците в най-високите точки на планетата, твърдят изследователите в изследването, публикувано в Nature Portfolio Journal Climate and Atmospheric Science.
Екип от учени и алпинисти, включително шестима от университета в Мейн, посетиха ледника през 2019 г. и събраха проби от ледено ядро с дължина 10 метра. Те също така инсталираха двете най-високи автоматични метеорологични станции в света, за да събират данни и да отговорят на въпрос: повлияни ли са най-недостъпните ледници на Земята от свързаното с човека изменение на климата?
„Отговорът е категорично „да“ и е много значим от края на 90-те години на миналия век“, казва Пол Майевски, ръководител на експедицията и директор на Института по изменение на климата в Университета на Мейн.
Изследователите казват, че констатациите не само потвърждават, че изменението на климата, причинено от човека, е достигнало най-високите точки на Земята, но също така нарушава критичния баланс, който осигуряват покритите със сняг повърхности.
„Това е пълна промяна от преживяното в тази област, вероятно през целия период на окупация от хора в планините“, казва Маевски пред CNN.
Изследването показа, че след като ледът на ледника се разкрие, той е загубил около 55 метра лед за четвърт век. Изследователите отбелязват, че ледникът се е превърнал от съставен от снежна покривка в предимно лед и тази промяна може би е започнала през 50-те години на миналия век. Но загубата на лед е най-интензивна от края на 90-те години.
Тази трансформация в лед означава, че ледникът вече не може да отразява радиацията от слънцето, което прави топенето му по-бързо.
Моделните симулации показват, че поради екстремното излагане на слънчева радиация, топенето или изпаряването в този регион може да се ускори с коефициент повече от 20, след като снежната покривка се трансформира в лед. Спад в нивата на относителна влажност и по-силните ветрове също са фактори.
В допълнение към всички въздействия върху тези, които зависят от водата от ледниците, сегашната скорост на топене също би направила експедициите на връх Еверест по-предизвикателни, тъй като снежната и ледената покривка се изтъняват още повече през следващите десетилетия.
„Полярните мечки са емблематичният символ за затоплянето на Арктика и загубата на морски лед“, казва Маевски. „Надяваме се, че това, което се случи високо на Еверест, ще бъде още едно емблематично обаждане и демонстрация.“
Експедицията през 2019 г. постави три световни рекорда на Гинес: най-високото ледено ядро, взето на 8 020 метра, най-високата микропластмаса, открита на сушата, която вероятно е от дрехи или палатки, намерена на 8 440 метра; и най-високата метеорологична станция на сушата, инсталирана на „Балкон“, хребет, разположен на 8430 метра над морското равнище.
Станцията е първата, инсталирана в така наречената „зона на смъртта“ заради опасните си условия за туризъм – това е зоната над 8000 метра, където няма достатъчно кислород, за да се поддържа живот извън кратки периоди от време.
Източник: https://dnes.bg / Уведомете за фалшива новина
