Министърът на финансите Асен Василев пое ангажимент до 31 юли да бъде приет нов държавен бюджет с до 3% дефицит. Това стана в четвъртък в Народното събрание. На същото заседание депутатите одобриха решение, с което държавата може да прави разходи и трансфери в рамките на постъпленията в хазната, без да е приет бюджет за 2023 г.
Социалните плащания са гарантирани, каза Василев, като увери, че до края на юли ще бъде приета тазгодишната финансова рамка.
„Що се отнася до това какви политики ще бъдат заложени, това зависи от съответните министри, с които в рамките на следващите 2 седмици ще изговорим за какво има пространство, така че пак да се разположим, според кесията си, в рамките на 3% бюджетен дефицит“, добави той, цитиран от БНР.
Василев уточни, че в хазната има 10 милиарда лева, „така че всякакви приказки за фалит са абсолютно несъстоятелни“, а причината да се разглежда този удължителен закон „не е защото няма пари, а защото трябва да имаме право да ги харчим“.
Министърът пое ангажимент от парламентарната трибуна ведомството да внесе проекта максимално бързо, така че да има време за обсъждания в НС и до 31 юли да има приет бюджет.
На заседанието в четвъртък депутатите приеха с 207 гласа решение, с което държавата може да прави разходи и трансфери в рамките на постъпленията в хазната, без да е приет бюджет за 2023 г.
Ще бъдат правени плащания за съдебната власт, социални плащания, такива по сметки на общини и фонд „Земеделие“, за държавните медии, за бюджетни организации, за обслужване на държавния дълг и други.
Проекторешението беше внесено от служебния кабинет и съпътства удължаването на т. нар. удължителен закон за бюджета, чието действие изтича на 10 юни. Одобряването на двата документа ще даде време на новоизбраното редовно правителство да подготви проект за бюджет 2023, както и да работи по параметрите на бюджета за следващата година.
Новият финансов министър призова депутатите още тази седмица да гласуват и удължителния закон, одобрен от бюджетната комисия на първо четене.
Това се случи, след като служебният кабинет на Гълъб Донев първо отказа да внесе проектозакон за бюджета миналата година в законовите срокове с мотива, че няма право да прави политики, но през април го направи – с дефицит от 6.4% – над два пъти повече от изискването за до 3% за влизане в еврозоната.
По време на обсъжданията ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, които преди дни сформираха новото правителство, си разменяха критики по бюджетната политика, провеждана след падането на ГЕРБ от власт и идването на кабинета „Кирил Петков“, в който Асен Василев беше пак финансов министър.
Румен Христов от ГЕРБ-СДС препоръча на министъра да предложи възстановяване на единната ставка ДДС, диференцирана по време на кризата, предизвикана от COVID-19, за част от стоките и услугите. Според него това ще помогне и за намаляване на дефицита.
Депутатът Мартин Димитров от „Демократична България“ призова народните представители да се въздържат от прекомерни разходи, когато дойде време за тези обсъждания.
„Най-големият риск пред бюджета, който ще бъде приет, е Народното събрание. Ние, заедно, трябва да го овладеем и да не допускаме излишни и неоправдани разходи“, добави той.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова изрази учудване, че двете политически сили спорят. „Опасно е, представям си какво ще стане като дойде време за истинския бюджет“, каза тя.
Йордан Цонев от ДПС каза, че растежът е по-важен от размера на дефицита: „Най-важното винаги ви е било 3% дефицит. За нас също е важно, обаче каква е цената. Ако това ще спре растежа – мерси“.
В кулоарите на парламента Асен Василев коментира решението Румен Спецов и Павел Тонев отново поемат управлението на Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция „Митници“. Той каза, че това е „екипът, който е доказал, че може да събира данъци и акцизи“.
Източник Радио Свободна Европа / Уведомете за фалшива новина
