На 27 март 1893 г. умира Тонка Тихова Обретенова (баба Тонка). Тя е българска героиня.
Включва се в организираната национално-освободителна борба. Оказва сериозна организационна, морална и финансова помощ на Русенския частен революционен комитет. Съратник и доверено лице на Васил Левски. Нейният дом е сигурно убежище и организационен център на революционните дейци.
В борбата се включват и нейните деца. Петър Обретенов и Ангел Обретенов са четници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Баба Тонка погребва и успява да съхрани черепа на Стефан Караджа. Синовете ѝ Ангел, Петър, Никола и Георги участват в различни чети и са убити или изпратени на продължително заточение. По-малката ѝ дъщеря, Анастасия (Сия), е женена за революционера, писателя и публициста Захари Стоянов. Баба Тонка ражда седем деца – пет момчета и две момичета, и всички те по-късно активно се включват в българското националноосвободително движение. Въпреки трудния си живот – смъртта на съпруга ѝ Тихо Обретенов и грижите за многобройната челяд, тя нито за момент не допуска да се отчужди от народните работи. От 1867 г. нейният син Петър Обретенов постъпва в Българската легия в Белград, а през 1868 г. заедно с по-големия си брат Ангел е сред участниците в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В акция на четата Петър Обретенов загива, а Ангел е заловен и осъден на заточение в Мала Азия. Със съдбата на четниците е свързана и една от най-трагичните, но и най-достойните постъпки на Баба Тонка, олицетворяваща почти незабележимото, но важно присъствие на българките в освободителните борби. Благодарение на нея останките на обесените от властите бунтовници са погребани по християнски, а черепът на Караджата е укрит и става национална реликва. Захарий Стоянов отбелязва, че през 1878 г. нейните синове и другарите им се завръщат от заточение, а тя ги посреща с тази светиня от отминалите епични времена. През 1875 г. вече е в ход подготовката на Старозагорското въстание и в борбата се включва още един от синовете на Баба Тонка – Георги Обретенов.
Въпреки тежките удари, семейството на Тонка Обретенова продължава да бъде в основата на освободителните борби от края на 60-те и началото на 70-те години. Никола Обретенов заедно с Тома Кърджиев, Георги Николов и др. са ядрото на оживената революционна и просветна дейност в русенското читалище “Зора”. В създадения през есента на 1871 г. там революционен комитет Никола Обретенов е централна фигура, а къщата на Баба Тонка става главно скривалище и разпределителен център за революционната дейност в района. Освен синовете на Тонка Обретенова в националноосвободителната война се включва и нейната дъщеря Петрана. Когато започва подготовката на Априлското въстание, почти цялата кореспонденция от вътрешността с Гюргевския комитет минава през къщата и през ръцете на Баба Тонка. Във въстанието тя дава още една жертва – синът ѝ Георги загива в четата на Стоил войвода. Другия ѝ син – Никола, е сред Ботевите четници. След разгрома на четата той е заловен и осъден на заточение в Мала Азия. Така за по-малко от осем години четирима от петимата синове на Тонка Обретенова дават младостта или живота си за българската свобода.
В историята обаче баба Тонка остава с думите: "Четирима сина загубих. Двама не са живи, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лев".
Умира на 27 март 1893 г. На нейното име през 1934 г. е преименувано едно малко село, намиращо се в община Попово, обл. Търговище. На нея е кръстена и математическата гимназия в град Русе. Залив на антарктическия остров Ливингстън също носи името на българската революционерка. Баба Тонка е прототип на вазовия герой от "Немили-Недраги" – баба Тонка.
