Българското образование се подобрява с бавни темпове, но продължава да бъде на последните позиции в сравнение с редица страни от Европа и света. Това показват данните от глобалното проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) „Education at a glance“.
Разходите за образование в България са се повишили в периода 2015-2021 г. , но през това време е намалял и броят на учениците и студентите в страната. През 2015 г. 3% от БВП се е отделял за образование, докато 6 години по-късно този процент е нараснал до 3.5%. Той обаче е сред най-ниските от страните, участвали в изследването, каквито са и средните разходи за един ученик.
Проучването показва, че повече хора в България завършват средно образование. Делът на хората във възрастова група 25-34 години, които нямат завършено гимназиално образование през 2023 г. е 14%, докато през 2016, е бил 17%. Въпреки подобрението този дял остава сравнително висок, но е по-добър в сравнение с резултатите в Германия, Дания, Италия, Норвегия и Швеция.
Страната ни среща трудности при опита да даде втори шанс на хората над 25-годишна възраст, които искат да довършат средното си образование. По-малко от половината от хората между 25 и 34 години без средно образование работят. Този дял също е сред най-неблагоприятните в изследването.
Много нисък е и процентът на възрастните, които преминават допълнителни курсове и квалификации след завършване на образование. Очаквано, размерът на доходите е зависим от степента на завършено образование. Данните показват подобрение при трудовата заетост на млади мъже и жени с висше образование. Нивото на заетост при жените с висше образование остава по-ниско, но се е увеличило в сравнение с 2016 г.
Образование в ранна възраст
Броят на 5-годишните в системата на образованието също се е увеличил, въпреки че то не е задължително на тази възраст. България е и сред страните, които понижават възрастта за начало на задължително образование, която у нас е 7 години.
Според ОИСР образованието в ранна детска възраст помага за преодоляване на различията в развитието на децата, преди те да навлязат в началното училище, което го прави ключов инструмент за смекчаване на последиците от социално-икономическото неравенство.
Силно влияние за образованието на децата пък играе семейната среда. 80% от хората на възраст от 25 до 64 години в България, които имат поне един родител с висше образование, също са висписти. В страните от ОИСР този дял е средно 72%. Същевременно само 5% от възрастните между 25 и 64 години с родители без средно образование са придобили висше. (при средно за ОИСР 19%).
Учители в България са предимно възрастни
Почти половината учители в България са над 50-годишна възраст, което се оказва проблем и в други страни, но България е сред страните с най-високи проценти. Положително е, че през последните 10 години броят на младите учителите в страната нараства, но той остава нисък в сравнение с повечето държави.
Минималното заплащане на българските учители също се е подобрило и е по-високо от тези в Унгария, Полша, Гърция и Словакия и много близко до Чехия, но все пак остава ниско в сравнение с другите страни в проучването.
„Показателно е, че стартовите заплати на българските учители вече са по-високи от тези в Полша, Словакия и Латвия, а близо до нас е Чехия“, коментира министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков.
По думите му през последните години се води и целенасочена политика за стимулиране на студентите да избират педагогически специалности, включително с освобождаването им от семестриални такси. Сред приоритетите на МОН е и увеличаване на интереса към природните науки, за които има най-голям недостиг на преподавателски кадри.
Оказва се, че задължителната учебна натовареност.учителите в България е една от най-ниските. При началните учители тази норма е малко над 400 часа преподаване, а в прогимназията малко под 450 часа за учебна година. Средните нива за ОИСР са близо 800 часа в началното образование и малко над 700 в прогимназиален етап.
Разликата обаче се дължи на различни фактори, сред които и продължителността на учебната година, освен това изчисленото време не е цялото, което учителите отделят на работния процес. Само малка част от преподавателите са без професионална квалификация за „учител“.
Данните показват, че основите средства за образованието в България идват от държавно ниво, докато в редица страни образованието е финансирано от общините.
