България е изправена пред бюджетна криза заради влошаването на публичните финанси. Около това мнение гравитираха изказванията на редица икономисти по време на кръгла маса за Бюджет 2025, организирана от „Института за пазарна икономика“ в понеделник. По традиция организацията всяка година представя своето виждане за алтернативен бюджет на този на правителството, но заради липсата на официален проект и тази година събитието прерасна в дискусия между експерти.
Служебният финансов министър Людмила Петкова вече обяви, че експертен анализ показва сериозно разминаване между приходите и разходите в Бюджет 2025, ако не се вземат мерки. Въпреки че не спомена прогнозираната стойност на дефицита догодина, от анализа излиза, че той се очертава да бъде около 18 млрд. лв. (около 8% от БВП). Миналата седмица обаче Петкова обяви, че ще предложи бюджет с дефицит до 3% (6.5 млрд. лв.), без да обясни как ще се свие дупка от около 11 млрд. лв.
В понеделник лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви на брифинг част от идеите на Петкова, които тя споделила с партията му, за да търси подкрепа. С изричното уточнение, че „ГЕРБ няма да гласува такъв бюджет“, Борисов изреди, че Петкова и екипът ѝ обмислят мерки, сред които: вдигане на пенсионните осигуровки за първия стълб с 3%, връщане на ставката на ДДС за ресторантьорите и хляба на 20%, увеличаване на акциза на цигарите, въвеждане на данък върху свръхпечалбите на банките, увеличаване на таксите на хазарта от 20% на 30%, въвеждане на данък върху добива на подземни богатства вместо концесионни такси. В разходната част Петкова отлагане на планираното увеличение на заплатите в МВР, Министерството на отбраната и на учителите. От Министерството на финансите не отрекоха, че такива мерки се обсъждат и остойностяват.
„Публичните финанси вървят към влошаваща се спирала. Счетоводният подход няма да свърши работа, има нужда от смяна на философията“, коментира икономистът и бивш подуправител на Българската народна банка Калин Христов. По думите му България няма фискална политика след пандемията от Covid-19 и няма котва, към която се придържа, поради което страната върви към фискална криза. Според него заместването на предишните фискални правила в ЕС с нови, които са по-разхлабващи, също е негативен сигнал, а в еврозоната България ще влезе в режим с още по-слаба фискална рамка. „Ще стигнем естествен момент, в който няма да можем да си финансираме бюджета“, каза Христов.
Според финансиста Никола Янков от „Експат Капитал“, който бе и кандидат за депутат, във финансовите среди вече упорито се говори за вдигане на данъци. „Това се вижда и се обсъжда. Големите частни инвеститори смятат, че България ще има по-високи данъци“, каза Янков, като уточни, че това е една от причините някои да обмислят да не инвестират в България.
„Бюджетът е „пробит“ от корпоративни интереси“, коментира Георги Ангелов, старши икономист в „Отворено общество“.
„От една страна все още имаме мерки от предишни кризи, които отдавна са свършили – имаме антикризисни мерки от пандемията, които си действат и постоянно се удължават и струват милиарди, имаме антикризисни мерки от енергийната криза, които бяха прахосване на пари, защото 80% от парите отидоха в бизнеси, които не пострадаха от енергийната криза, те я създадоха“, каза Ангелов. Той посочи, че по същия начин стоят нещата със земеделските субсидии. „Разбирам парите да отиваха за инвестиции в селските райони, за водоснабдяване, училища, те отиват за субсидия на декар, от която няма никаква полза никой“, аргументира се той.
По думите му, ако се говори за продуктивни разходи в бюджета, които насърчават икономическия растеж, и непродуктивни разходи, които се правят по други социални причини, то има трети тип разходи – вредни, антипродуктивни, които ако ги махнем или пренасочим част то тях, ще постигнем най-добрия ефект – няма да има нужда да вдигаме и данъците, ще имаме по-висок икономически растеж, по-високи заплати и бюджет без дефицит.
„Съгласен съм, че бюджетът е надупчен като швейцарско сирене. С увеличаване на заплатите в МВР и Министерството на отбраната, без това да е обезпечено с приходи, се връщаме с десетина години назад – каквато беше ситуацията през 2014 г.“, коментира и Калоян Стайков, главен икономист на Института за енергиен мениджмънт. Друг проблем, с който България се е върнала назад, е непрекъснатото разкриване на извънбюджетни сметки, на сметки за чужди средства и др., с което се прехвърлят пари от един бюджет в друг и няма добра отчетност.
Според анализа на ИПИ, представен от Лъчезар Богданов и Петър Ганев, основният проблем на бюджета в последните години са разходите, а не приходите. Докато в периода 2005 – 2019 г. разходите са били на ниво 36-37% от БВП, в периода след пандемията (2020 – 2024 г.) те преминават 40% от БВП, което води до дефицит и натиск върху данъците.
По думите на Петър Ганев рискът от бюджетна криза е съвсем реален. Той се дължи на разбития консенсус за курса на фискалната политика на България, но също така и на опитите за завладяване на отделни части от бюджета в полза на корпоративни интереси, което според икономиста си е чист „бандитизъм“. С технически мерки решаване на сегашната криза не може да има, необходима е политическа воля, добави Ганев.
За последните 20 години (2004-2023 г.) България отчита 11 години на бюджетен дефицит и 9 години на бюджетен излишък. Периодите на дефицит са дълги. Първият от 2009 г. до 2015 г. покрива глобалната финансова криза, последвалата европейска дългова криза и фалита на КТБ. Периодът след пандемията регистрира най-високо ниво на дефицит, като за целия 5-годишен период дефицитът е средно над 3% от БВП, сочи анализът на ИПИ.
Бившият вицепремиер Николай Василев отново изрази мнението си за необходимостта от нулев дефицит. „По някакъв начин успяхме да заразим с пандемия общественото мнение, че новото нормално е да има дефицити от минус 3 до плюс безкрайност“, посочи той. Василев каза, че не вижда нито една причина защо бюджетите в момента трябва да имат дефицит, като по думите му причината това да е така е манталитета на управляващите и жаждата им да прахосват между 5 и 12 млрд. лева в последните дни от годината.
Според изпълнителния директор на Националното сдружение на общините (НСОРБ) Силвия Георгиева е абсолютно наложително в пакета данъчни закони да бъдат актуализирани данъчните оценки на имотите. Икономическата ситуация в страната отдавна изисква актуализация на данъчните оценки, но за жалост, политическата все не е подходяща, или не е готова, коментира тя. Георгиева отбеляза, че данъчните оценки се изчисляват по механизъм, приет през 1997 г. Последната актуализация на данъчните оценки е от 2007 г. и в момента те се изчисляват на „екстравагантната“ цена от 3.70 лв. до 18 лв. на квадратен метър. Тя добави, че актуализацията им ще подобри значително приходната част на общинските бюджети.
Според тях философията на данъчната политика трябва да е „ниски данъчни ставки – широка данъчна основа“, което означава единни размери на данъците и премахване на преференциите. Нужни са мерки за по-висока събираемост с фокус върху ТОЛ системата, облагането на имотите и хазарта. В облагането на бизнеса трябват стимули за инвестиции и иновации, например бърза амортизация, признаване на разходите за развойна дейност в двоен размер и др. Институтът продължава да стои зад идеята за намаляване на осигуровките за сектори и компании, които са на светло. При социалните разходи пък е необходимо премахване и ограничаване на програмите с широк достъп и без насочен ефект от помощите, твърдят още от ИПИ.
Според ИПИ амбициите за повишаване на заплатите в обществения сектор трябва да отчитат връщането към среда на ниска инфлация. „Охлаждане“ не означава „орязване“ – става въпрос за приемлив реален ръст“, твърдят икономистите.
