Г-жо Добрева, трудно се сравнява животът на хората преди и сега. Да поговорим за онези дни на труд и трудови успехи, които бяха и Вашето ежедневие толкова много години!
Аз не съм била родена, когато през 1945 г. се появява Наредбата закон за трудовите кооперативни земеделски стопанства. За разлика от по-късно появилите се закони за създаването и устройството на ТКЗС в България, тази Наредба-закон предвижда запазване на частната собственост на членовете на кооперацията и изплащане на рента в размер на 40 % от дохода на кооперацията. В същото време ТКЗС-та са освободени от данъци за три години и имат право да използват безплатно държавни и общински имоти. Когато се приема Димитровската Конституция в нея изрично е вписано, че „ТКЗС се насърчават и подпомагат от държавата и се ползват с особената й закрила“.
Но когато в бившия Съветски Съюз се появяват колхозите, започва и у нас масова колективизация в селското стопанство. Извършва се национализация на селскостопанския инвентар. Началото на масовата колективизация се слага през 1950 г., а частните стопанства постепенно изчезват. В същото време се предприемат мерки ТКЗС-тата да бъдат освободени от задължителни държавни доставки и такси, намаляват се цените на препарати и торове необходими за земеделието и най-важното – обучават се и се изпращат специалисти и ръководни кадри по места, които значително подпомагат работата на стопанствата.
Чета, че колективизацията в селското стопанство е унищожила частната инициатива, че е причина да остави хората на село без поминък. Това не е така. Колективизацията не унищожи българското селско стопанство. Днес никой не се сеща, че през онези години България е била на второ място в Европа по развитие на селскостопанското производство и колективизация. Веднага след Дания, която и до днес си запазва първото място. Изнасяхме тонове зърно, плодове и зеленчуци, млечни продукти, месо, яйца. А сега внасяме: пшеница от Украйна, яйца от Полша, краставици и домати от Турция и Гърция, ябълки от Македония и Италия, месо от Нова Зеландия, млечните произведения са пълни с палмово масло и по рядко с мляко. Обръщате ли внимание какво пише отскоро на етикетите на сиренето? – „Продукт със завишено съдържание на вода“ , която достига до 65-70 % в някои видове сирена според Агенцията по храните. Млякото, ако разбира се не е сухо, е едва 35-40% в килограм сирене. А преди 1989 г. не беше така. Сиренето беше от мляко, пшеницата беше от Добруджа, плодовете и зеленчуците от Тракия. Не трябваше да се отрича всичко, което е постигнала социалистическа България след 1944 г. Това беше много голяма грешка.
В продължение на 45 години за Ямболски окръг най-голямата трудова гордост бяха седемте удостоени със златната звезда „Герой на социалистическия труд“. Вие също. Но защо, кога и как получихте това отличие?
Когато завърших училище през 1968 г., започнах работа като отчетник в селскостопанския двор на с. Кукорево. По това време вече се усещаше недостигът на работна ръка. Младите хора се преселваха в градовете да търсят по-високо платена работа и условия за по-добро отглеждане на децата си, но се връщаха все пак и на село, за да прибират реколтата. Събирани бяха за бригади ученици, студенти, войници и чиновници от града, които наистина помагаха много в селското стопанство в пикови моменти.
Баща ми е механизатор, но по това време беше Председател на ТКЗС-то в с. Кукорево. Майка ми беше доячка в нашата кравеферма. Цялото ми семейство беше свързано със селското стопанство. Не издържах дълго като отчетник и реших да се преместя в кравефермата. И не сгреших. Беше ми приятно да се грижа за кравите. След 10 години бях най-елитната доячка. Не бях единствената, разбира се, но бях млада, упорита и най-вече работех с желание. Същевременно Комсомолът ме създаде и като организационен работник. Приеха ме в БКП, защото и цялото ми семейство подкрепяше участието ми в тези обществени процеси. Такава беше системата тогава. Работех много. И получих много. Станах вторият „Герой на социалистическия труд“ в Ямбол на 5 февруари 1982 г. и не помислих да се местя на друга работа или в града. Останах си в кравефермата на с. Кукорево 24 години.
Развитието на Ямболския край в годините на народната власт архивите определят като показателен пример за преобразователната сила на социализма и далновидно политическо и държавно ръководство. Вашата оценка каква е?
Според мене е правилна точно тази оценка за селскостопанското производство в Ямболски окръг. Не съм добре запозната с данните за зърнодобива, за зеленчуковото производството и за плодовете. Мога да кажа повечко за животновъдството, защото там работех, там израснах като човек и специалист. Плановото изграждане беше полезно за животновъдството. В Кукорево имаше 5 големи халета само за кравефермата и всяко хале беше с по 240 бокса за крави. Имахме добре механизирано доене, почистване на боксовете, подходящо отопление зиме, специализирана бригада, която се занимаваше с изхранването на животните, много ветеринари и зоолози. Самата аз исках да стана зоолог и се записах да уча в Стара Загора във Ветеринарния институт. Изкарах първата година, но след това настъпиха промени в личен план и се наложи да прекъсна. И това е нещото за което най-много съжалявам.
След 10 ноември 1989 г. започна разпродаването на материалната база на кравефермата, работещите специалисти в тях освободени, животните бяха товарени на камиони и изпращани незнайно къде. Пасищата за тях бяха унищожени или разпродадени. Имахме специално отделени селектирани животни за разплод и за създаване на нови породи с по-висок млеконадой. Те също изчезнаха за един ден. Чувахме, били продадени, някои твърдяха, че са закарани в месокомбината, но нищо конкретно не ни беше казвано. И до днес не мога да намеря разумно обяснение на това защо бяха съсипани елитни животновъдни ферми и елитни селектирани животни. Защо не се запазиха и не се използваха за обогатяване с нови по-продуктивни породи. Защо трябваше да бъде унищожено българското животновъдство.
Гледам частните животновъдни стопанства в Кукорево. Животните в тях са някак хилави, нямат загладения косъм на онези за които се грижех аз, млякото на някои от тях дори излъчва необичайно остра и различна от тази на хубавото мляко миризма. Хранят ги небалансирано, защото нямат достатъчно средства за това, нямат под ръка зоолози и ветеринари непрекъснато и това поставя в риск и животните. Не, днешните животновъди нямат ония възможности, които имахме ние до 1989 г. Това е според мен голямата грешка на прехода в животновъдството на едър рогат добитък. Впрочем тя е грешка за цялотго българско селско стопанство. Това, което социалистическа България постигна за 45 години трябваше да се запази и да се работи в тази посока и през прехода, не да се унищожава, защото както виждаме нищо по-добро не е създадено.
Каля Добрева е родена в с. Кукорево, община Тунджа, в семейство на селскостопански работници и наследява техния афинитет към работа в животновъдството. Става герой на социалистическия труд заради резултатите, които постига. Наградена е с Орден на труда – сребърен. Била е член на ИБ на ОК на ДКМС, на ИБ на ОК на БКП, член на ръководството на Профсъюзите. След 1989 г. е принудена да прекъсне работата си в кукоревската кравеферма, в която е работила 24 год. Все още, 35 години след прехода, не е в състояние да се примира с унищожаването на Българското животновъдство.
