Случвало ли ви се е да влезете в стая и внезапно да забравите защо сте там? Или да търсите телефона си, докато той е в ръката ви? Тези ситуации често ни притесняват, но всъщност те са сигнали, които ни говорят за състоянието на нашия мозък и начина, по който той функционира с възрастта.
Нашият ум е подобен на мускул – ако не бъде стимулиран и подхранван, той започва да става „мързелив“. Този процес обикновено се засилва след 30-годишна възраст. Генетиката, качеството на съня, нивата на стрес и общият начин на живот играят ключова роля в това колко бързо ще настъпи този спад.
Около 35-годишна възраст когнитивните функции започват да намаляват по-осезаемо. Мозъкът вече не създава нови невронни връзки с такава лекота, което прави усвояването на нови знания и умения по-трудно, отколкото е било в младостта.
С настъпването на 50-те и 60-те години промените стават по-сериозни. Наблюдава се намаляване на сивото вещество, а общият обем на мозъка може да се свие средно с около 0,5% годишно. Това обяснява защо краткосрочната памет страда най-много – например при въпроси като „изключих ли котлона?“.
Добрата новина е, че стареенето на ума не е неизбежен процес, който не можем да контролираме. Паметта и умствената острота могат да се поддържат във всяка възраст. Ключът към дълголетието на мозъка се крие в активната промяна на ежедневните навици и въвеждането на нови стимули, които да го държат в тонус.
Източник: life.dir.bg
