Столичният квартал Младост се превърна в арена на сблъсък между бетонните амбиции на строителите и правото на гражданите на чист въздух. В центъра на спора е проект за 22-етажна сграда с височина от 75 метра, която заплашва да промени облика на Младост-3. Докато общинските власти говорят за публично-частно партньорство и независими оценки, местните жители виждат в това само поредния опит за презастрояване.
Биляна Петрова, бивш зам.-кмет на района и активист от групата „Зелен Младост“, настоява за незабавен мораториум върху застрояването. Според нея корените на проблема се крият в съмнителни Подробни устройствени планове от 2009 г., които са приети в пълна секретност и в нарушение на закона. Твърденията са, че реалните параметри на застрояването са били крити от администрацията, което прави сегашното планиране недоверително и опасно.
Проблемът не е само в естетиката, но и в пълния колапс на инфраструктурата. Булевард „Александър Малинов“ и „Цариградско шосе“ вече са в състояние на постоянен задръствам, а училищата и детските градини в квартала са на предела на своите възможности. Добавянето на нов небостъргач в тази среда се разглежда като акт на градско вандалство, който ще направи живота на хилядите жители още по-труден.
Вместо бетон, активистите предлагат визия за „гора в сърцето на Младост“. Още през 2018 г. е подадено предложение общинските терени да бъдат превърнати в лесопаркове, подобно на Борисовата градина. Тази концепция цели да възстанови „зеления клин“, който първоначално е бил предвиден за квартала, за да осигури приток на свеж въздух от планината към града.
Критиките се насочват и към финансовите схеми. Моделът на публично-частното партньорство е поставен под въпрос, тъй като често води до това, че печалбите отиват в частни ръце, докато общината остава с минимални ползи. Петрова подчертава, че София не трябва да зависи от продажбата на общински имоти за нищожни суми, а да инвестира в умно проектиране и европейски проекти за зелени градове.
В крайна сметка София е изправена пред избора дали да продължи да се уплътнява до задушаване, или да започне да расте разумно. Вместо да застроява центровете на вече натоварените квартали, градът може да развива северните си райони и покрайнините, където инфраструктурата може да бъде изградена от нулата. Целта е град, в който младите хора да останат, защото виждат бъдеще в зеленина и здраве, а не в бетонна джунгла.
Източник: fakti.bg
