„За да стане едно дете наистина интелигентно, то трябва да посвети огромно количество време на учене и четене. Университети казват, че, за да станеш някой в науката, са нужни поне 20 хиляди часа труд. Това е несъвместимо с едно дигитално зомби, което постоянно витае в съвсем друг свят“, каза Теодосиев. Според него масовото използване на смартфони и социални мрежи отнема именно времето, необходимо за развитие на интелекта. „Този телефон просто краде интелекта на детето. Той му отнема часовете, които могат да го направят умно и мислещо“, допълни той.
„Светът е в състояние на икономическа война и физически ще оцелеят по-интелигентните народи, другите са осъдени на изчезване. Въпрос на живот и смърт е нашите деца да станат интелигентни. Специалистите казват, че едно дете, за да има достатъчно голям коефициент на интелигентност, трябва до девети клас да е прочело поне хиляда книги, всяка по 600 страници“, каза Теодосиев. Според него е крайно време за морална революция сред учителите, родителите, университетските преподаватели и политиците, които трябва да гласуват подобни закони.
„Децата ни растат в дигитална среда, но нашата отговорност като общество е да поставим разумни граници“, каза инициаторът на петицията Мими Караколева. Тя допълни, че като учител и родител всекидневно се сблъсква с последствията от прекомерното използване на социални мрежи – зависимост от телефоните, спад в концентрацията, тревожност, агресия, кибертормоз и социална изолация.
„Нашата инициатива не цели да противопостави децата на технологиите. Те са част от съвременния свят, но социалните мрежи са създадени за възрастни потребители и използват алгоритми, които стимулират пристрастяване и задържат вниманието възможно най-дълго“, каза Караколева. По думите ѝ в редица държави вече се предприемат мерки за ограничаване на достъпа на деца до социални мрежи, тя даде пример с Австралия. Във Франция, в Белгия и Италия, а и в други страни подобни ограничения вече се обсъждат. „Нашата цел е да дадем на децата време да израснат – да играят, да общуват лице в лице и да се развиват в реалния свят“, каза учителката от Ямбол.
„Периодът до 14–15 години е критичен за изграждането на саморегулация, самоконтрол и емоционална устойчивост. Тогава се формират уменията за вземане на решения, критично мислене и медийна грамотност“, каза психологът Павел Тодоров. По думите му социалните мрежи са структурирани около бърза смяна на стимули и кратки формати на съдържание, което води до намалена концентрация и затруднения при задълбочено мислене.
„Наблюдават се ясни връзки между интензивната употреба на социални мрежи и повишена тревожност, депресивни симптоми и нарушения на съня. Когато самооценката на детето започне да се изгражда върху външно одобрение и броя реакции, се създава нестабилна идентичност, зависима от социална валидация“, каза още психологът.
Той добави, че ранната интензивна употреба на социални мрежи влияе и върху семейните отношения, както и върху училищното представяне. „Постоянният достъп до дигитална стимулация променя очакванията на детето към темпото на информацията. Учебният процес, който изисква усилие и търпение, започва да се възприема като бавен и недостатъчно стимулиращ“, каза Тодоров.
Петицията предлага въвеждане на минимална възраст от 15 години за самостоятелна регистрация в социални мрежи, както и механизъм за надеждна проверка на възрастта. Сред предложенията са още национални програми за дигитална грамотност, емоционална регулация и превенция на зависимости при децата. Петицията е достъпна онлайн, ще се разчита и на доброволци за разпространението ѝ на хартиен носител, казаха организаторите.
Източник: БТА
