Факт е, че България е много богата, не само на паметници на културата, но и на занаяти. Имаме да предложим много, но за жалост тук възникват и проблемите, защото никой не припознава обектите – кои са на общината, кои на държавата – въпросът кой трябва да се грижи за промотирането им винаги стои отворен. Ежегодно ние пропускаме огромни финансови постъпления. България е неоткриваема на световната карта на културно-познавателния туризъм. Това каза Константин Занков, Институт за анализи и оценки в туризма, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.
Политиката на страната ни е ориентирана към ваканционния туризъм и статистиката също е ориентирана именно към този дял, а приходите от културно-познавателен туризъм остават неясни. Това е една устойчива, целогодишна форма на туризъм и точно за това трябва да го ценим, добави гостът.
България е морска дестинация и има митове, че 70-80% от приходите идват от ваканционен туризъм през лятото. Едни 20% идват за зимен туризъм и едва ли не много малък процент отстава за други форми на туризъм, което не е така. Имаме културо-познавателен, градски туризъм, хоби туризъм, балнео и спа и много други форми. В България институциите не са се припознали като стопани на тези исторически обекти, подчерта събеседникът.
По думите му в публично-частните партньорства е ключът към успеха в културно-познавателния туризъм;
Около 100 млн. лв. са приходите за българския туризъм по време на Великденските празници. В къщите за гости, т.нар. бизнес на гостоприемството, първо свършиха местата, след което българите се обърнаха към спа курортите, след това планинските курорти, следвани от туризъм в градска среда, а след това имаше и резервации по морето, посочи Занков. По думите му Гърция е лидер сред дестинациите извън България. Следвана от Сърбия, Турция, която също имаше атрактивни предложения, някои европейски столици и изключително атрактивни предложения за чартърен туризъм, това, което се разви много по време на пандемията – наистина атрактивни пакети към Египет, Тунис и много други екзотични посоки.
„Пандемията ни даде това – българският хотелиер да се покаже пред българския турист. Тези, които успяха да се покажат и предоставят качествена услуга, сега продължават да имат български туристи. Изградиха лоялни клиенти, особено локации, които не бяха известни – семейни хотели и къщи за гости в планините. Те се развиват и сега“, обясни гостът.
Изводите от зимния туристически сезон са, че той беше добър, въпреки по-високите цени. Все още очакваме финалните статистически данни, но очакваме да достигнем до нивата от 2019 година и дори да ги задминем, когато говорим за ски и сноу борд туризъм, но имаме много други форми като културно-познавателния, които трябва да промотираме, включително и зимата, заяви Занков.
Нужна ли е реформа в българския туризъм? От кого трябва да дойде инициативата за цялостна, съвременна и целенасочена промоционална туристическа политика? Защо туризмът не получи своето място в Плана за възстановяване и устойчивост? Какви са очакванията на туристическия бранш от новата власт? Какъв е пътят на разрешаване на проблема с кадрите в туризма?
Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
