Добруджанската баница става защитен продукт на Румъния

NetNews
d0b4d0bed0b1d180d183d0b4d0b6d0b0d0bdd181d0bad0b0d182d0b0 d0b1d0b0d0bdd0b8d186d0b0 d181d182d0b0d0b2d0b0 d0b7d0b0d189d0b8d182d0b5d0bd https://netnews.bg/wp-content/uploads/2023/03/d0b4d0bed0b1d180d183d0b4d0b6d0b0d0bdd181d0bad0b0d182d0b0-d0b1d0b0d0bdd0b8d186d0b0-d181d182d0b0d0b2d0b0-d0b7d0b0d189d0b8d182d0b5d0bd.jpg
0000562246 fbh https://netnews.bg/wp-content/uploads/2023/03/d0b4d0bed0b1d180d183d0b4d0b6d0b0d0bdd181d0bad0b0d182d0b0-d0b1d0b0d0bdd0b8d186d0b0-d181d182d0b0d0b2d0b0-d0b7d0b0d189d0b8d182d0b5d0bd.jpg

След 2 години спор – добруджанската баница става защитен продукт на Румъния. Защо България не успя да патентова продукта и има ли шанс за промяна на решението?

„Това е интересен казус. Имаме погрешна представа за наименованието „добруджанска баница“. Не съм специалист по патентно право, но това, което знам, е, че добруджанската баница, както ние си я представяме и така както е в Румъния, е нещо съвсем различно. Може да се защити нещо, което е в даден регион. То е навлязло в търговска мрежа с определена рецепта, която е в точно този географски регион“, каза изпълнителният директор на Българска асоциация по селски и екотуризъм – Николай Панайотов за „България сутрин“.

Той поясни, че добруджанската баница се прави с точени кори, надипля се в тавата и се залива с прясно мляко, което стои на топло с мая за сирене.

„Докато домакинята меси, то се пресича и става като полусметана, това нещо се залива с яйца. Няма плънка и няма сирене, и се пече. Другото интересно нещо е, че тук повечето я наричат „кавърма“. И аз като малък знаех, че кавърмата е баница. В Румъния се прави с плънка и нещо, което е характерно на север при тях, те използват много сметана. При нас не е така“, подчерта Панайотов в ефира на Bulgaria ON AIR.

По думите му, за да се защити този продукт, той трябва да бъде много популярен.

Попитан дали ние все още може да използваме това наименование, той отговори: „Тя самата добруджанска баница се казва „Плачинта добруджана“. Не съм сигурен, че може да използваме това име. Тук става въпрос за определен географски регион. Ние имаме и много други продукти, които са специфични за дадения регион. Когато защитим даден продукт с географско указание, ние брандираме този продукт, излизаме на пазара и ставаме разпознаваеми.“

Горнооряховският суджук е именно сред тези продукти.

„Има и чесън, който е от Югозападна България. Има и животни, които са типични български. Институциите са отворени и дават да защитим българското, а не само да си говорим. Европа не е избрала Румъния, тя добре се е защитила, показала е, че този продукт се продава в тази част на Румъния, има го на пазара, докато някои чуват за първи за добруджанската кавърма“, добави Николай Панайотов.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

Сподели статията, нека повече хора узнаят!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Шишков: Години наред е строено некачествено по пътищата

Големият проблем в строителството и нередностите в целия пътен сектор е в начина на възлагане и контрол на строителството на пътищата. Това каза в интервю за БНР министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков. Той посочи, че не си е правил анализ „коя фирма къде как е строила, но […]
d188d0b8d188d0bad0bed0b2 d0b3d0bed0b4d0b8d0bdd0b8 d0bdd0b0d180d0b5d0b4 d0b5 d181d182d180d0bed0b5d0bdd0be d0bdd0b5d0bad0b0d187d0b5d181 https://netnews.bg/wp-content/uploads/2023/03/d188d0b8d188d0bad0bed0b2-d0b3d0bed0b4d0b8d0bdd0b8-d0bdd0b0d180d0b5d0b4-d0b5-d181d182d180d0bed0b5d0bdd0be-d0bdd0b5d0bad0b0d187d0b5d181.jpg

подобни новини