Двукратна носителка на „Оскар“, петкратна – на „Златен глобус“, трикратна – на „Еми“. Актрисата Джесика Ланг е носителка на общо 44 филмови, театрални и телевизионни награди и 85 номинации в дългата си кариера.
Но за Ланг успехът се измерва с почтеността и страстта, която влага в работата си. В четвъртък тя навършва 74 години и е човек на Деня на Свободна Европа.
Тя притежава красота, талант и силна работна етика. И, разбира се, постоянство, доказано с десетилетия – и днес Джесика Ланг продължава да работи в индустрията, която има навика да изпраща много актриси в забрава, след като преминат 40-те си години.
„На определена възраст жените вече не се смятат за жизнеспособна или ценна част от общността – дори те самите да се чувстват като на върха“, казва Джесика Ланг в интервю за New Zealand Woman’s Weekly. „И това не е само в Холивуд“, добавя.
Но това не важи за самата нея. Тя продължава да играе в киното и театъра, занимава се с благотворителност, участва в кампании за борба със СПИН и е посланик на добра воля на УНИЦЕФ.
Но пътят, който я води до днешния ден, не е лесен а актрисата, която има „справедлив“ дял от спадове в кариерата си.
Джесика Ланг е родена в градчето Клокет в американския щат Минесота. Тя е третото от четирите деца на Ал и Дороти Ланг. Майка й е домакиня, която се гордее с този факт.
Бащата на Джесика е неспокоен човек, мечтател, с желание за живот извън малкото градче. Сменя работата си често. Работи като продавач по домовете, продавач на коли, учител по физическо възпитание.
Семейството се мести постоянно, а малката Джесика си мечтае единствено за постоянен дом. Тя е все „новата“ в училище. Расте като затворено и самовглъбено дете, намерило бягство в книгите и рисуването.
Джесика Ланг казва, че в много отношения прилича на баща си. Добавя, че още от дете си мечтае за нещо необикновено. „Досега си спомням за това необяснимо желание, стремеж към нещо странно и невъзможно“.
През 1968 г. Джесика зарязва следването си в университета на Минесота, омъжва се за свой състудент, испанеца Пако Гранде, и започва да води живот на хипи. Двамата пътешестват из Северна и Южна Америка, но после на Джесика това й омръзва.
През 1970 г. заминава за Париж, за да учи пантомима. Това също много бързо й доскучава и се увлича по рисуване и фотография. След две години и това изоставя. Връща се в САЩ и заживява в Ню Йорк.
„Когато с Пако пристигнахме в Ню Йорк, не можех да се заставя да разговарям с хора. По цели месеци мълчах. Беше ми много страшно. Страхувах се и се притеснявах. Бях патологичично срамежлива“, спомня си Джесика Ланг.
Започва да взема уроци по танци и това я вади от унинието й. „От този момент в душата ми нещо се раздвижи, започнах по-лесно да осъществявам контакт с хората. Танците ме спасиха“.
Скоро след това започва да взема и уроци по актьорско майсторство, припечелвайки междувременно като сервитьорка. Известно време работи и като модел в Wilhelmina Agency.
Така тя привлича вниманието на продуцента Дино де Лаурентис, който по това време търси изпълнителка за главната роля в новата версия на „Кинг-Конг” (1976). Той е отчаян, че не може да избере подходящото момиче сред стотиците кандидатки. Случайно вижда снимка на Джесика Ланг в агенцията и е очарован.
Така тя става изпълнителка на главната роля в „Кинг-Конг” и бързо се прочува.
През 1976 г. все още е омъжена за Пако Гранде, но се влюбва в руския балетист и актьор Михаил Баришников. Дълго време двамата са неразделни. Следващата й любовна авантюра е с режисьора и хореограф Боб Фоси, който й поверява и ролята на ангела на Смъртта в мюзикъла „Ах този джаз” (1979).
През 1981 Джесика Ланг ражда дъщеря от Михаил Баришников – Александра. И точно когато всички очакват да се омъжи за руснака, романът им приключва. Защото Джесика Ланг се влюбва в своя партньор от филма „Франсис“ – актьора и драматург Сам Шепърд.
Бракът им продължава 30 години, имат две деца. „Не бих казала, че Сами беше лесен или забавен, но всеки си има тъмна страна и той споделяше своята с много чувство за хумор“, казва Ланг след развода им през 2011 г.
Джесика Ланг е известна като „кралица на класическото кино” и има защо. Незабравими са ролите й в „Пощальонът винаги звъни два пъти“, „Тутси“, „Ах, този джаз“.
„Никога не мисля за бъдещето. Никога не си представям какво ще последва“, казва Ланг. Може би затова следват само успехи.
Източник Радио Свободна Европа / Уведомете за фалшива новина
