Според християнската легенда първата култура, която Ной засадил след потопа, била лозата.
Библейската книга „Битие” посочва върховете на планината Арарат като мястото, където спира Ноевият ковчег. Смята се, че става въпрос за едноименния връх (вр. Арарат) в Арменското плато, който се намира в днешна Североизточна Турция.
А археологическите следи ни отвеждат в с. Арени, Армения, където е открита най-древната винарска изба, датирана на 8 000 години. В нея са открити гроздови семена, лозови клонки, ципи от пресовано грозде, древна винена преса и огромна глинена вана, вероятно използвана за ферментацията, пише National Geographic.
Виното на траките
Древногръцкият мит разказва, че тръгвайки от Арарат, Дионис пренесъл коренче от лоза първо в Тракия. Наричан от траките Загрей (или Сабазий), те го почитали като бог на виното, опиянението, мимическото представление, лудостта, превъплъщението.
В култа към сина на Великата богиня майка, виното и огънят имат основна роля. Правене на вино се възприемано като символичен разказ за живота и страданията на божеството. Обработката на гроздето било тайнство, по време на което се пеели тъжни и монотонни песни, приличащи повече на оплакване. Мачкането и късането на плода се асоциирали с разкъсването на Загрей от титаните.
Тракийските царе, включително Терес, Ситалк и Сефт, вдигали наздравици с вино, за което свидетелстват следите от него, намерени по изящните ритони, част от Панагюрското и Боровското съкровища.
Илюстрация от Ватиканския препис на Манасиевата летопис представя сцена на българския владетел Крум, който държи чаша, направена от черепа на византийския император Никифор. Превод на Световната история на гръцкия писател Константин Манасий, е направен по заповед на цар Иван Александър през XIV век. С българската история са свързани 19 добавки. Ватиканският е един от 5-те запазени преписа.
Крум заповядал да изкоренят лозята, за да не се пропие народът, тъй като това била една от причините за гибелта на аварите според предводителя им, разгромен от българския владетел. След време обаче забраната била отменена.
Виното в българската традиция
Традициите и обичаите, свързани с виното, са силно застъпени в българската народна култура. “Гроздето се наслаждава на едно високо религиозно уважение, почти равно на пшеницата„, установява Димитър Маринов, основател на Национален етнографски музей.
Самият кръговрат на живота е пресъздаван чрез обреди, извършвани с вино – от захранването (попара от хляб и вино давана на малките деца) през сватбата до погребението. И всички те разкриват приемственост между тракийския Загрей и християнския светец Св. Великомъченик Трифон, честван от Православната църква на 1 февруари – 14 февруари стар стил. (Народният празник Трифон Зарезан се празнува от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари.)
Трифон Зарезан
В цялата етническа територия на България светецът се почита като покровител на лозарството и винарството. На неговия празник, наричан Трифон Зарезан, Трихун, Трифон чипия, се извършва ритуално зарязване на лозите. Още в ранно утро мъжете се отправят тържествено към лозята. Всеки стопанин, пристигнал в лозето си, се обръща към изгрева и се прекръства три пъти. Едва след това отрязва първите пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от бъдника. След този ритуал, зарязването може да продължи.
Когато приключат работата си, лозарите сядат на обща трапеза сред лозята, където си избират „цар“, наричан Трифон. Най-възрастният мъж поставя в средата на трапезата китка босилек, увита с червен вълнен конец и три лозови пръчки, като подканя: „Който е честит, да вземе китката и да стане цар на лозята!“ Този, който я вземе приема поздравления от останалите с „Честито ти Трифонство!“ или „Честито ти царство!“ На главата му лозарите поставят „царска“ корона, направена от първите отрязани лозови пръчки. И като качват своя цар на каруца, теглена от тях самите, обикалят ритуално лозята. По време на шествието цар Трифон благославя да се роди повече грозде и да има много вино.
След това дружината се връща в селото, като носи своя цар на рамене и така обхождат къщите. Навсякъде стопаните ги черпят с вино, ракия и баница. Вечерта царят кани всички мъже в дома си, където им устройва богата гощавка. Лозарите вярват, че ако царят и свитата му не си хапнат и пийнат подобаващо, реколтата от грозде и вино ще е слаба.
