На 23 април 181 г. пр.н.е. в Рим е осветен храмът на Венера Ерицина (Venus Erycina), разположен близо до Колинската порта.
Поради датата на освещаването му, празникът Виналия Рустика (Vinalia Rustica), честван на 23 април, се превръща в официален празник на куртизанките (meretrices) в Рим. Те се събирали в храма, за да поднесат дарове от мирта, мента и рози, молейки богинята за красота, чар и успех в занаята.
Храмът е издигнат по време на Втората пуническа война след обет на консула Луций Порций Лицин. Култът е пренесен от планината Ерикс в Сицилия, където Венера е почитана по начин, включващ свещена проституция.
В Рим е имало два храма на Венера Ерицина. Този при Колинската порта е бил разположен извън свещената граница на града (pomerium), което е позволявало по-свободни и „чуждоземни“ ритуали, подходящи за покровителката на сетивната любов.
Животът на куртизанките (известни в по-висшите слоеве като високоплатени придружителки) е бил парадоксален — те са били едновременно социално низгвернати и икономически независими.
По закон куртизанките са попадали в категорията infames от „Infamia“ (Безчестие). Това означавало, че те губели определени граждански права, като например правото да дават показания в съда или да се омъжват за мъже от сенаторското съсловие.
За разлика от почтените римски матрони, които носели стола (дълга рокля), куртизанките били задължени да носят тога. В Рим тогата била символ на мъжественост или публичност, а носенето ѝ от жена сигнализирало, че тя е „обща“ или извън домашната сфера.
Много от тях били длъжни да се регистрират при градските едили (чиновници), за да упражняват законно професията си, което включвало и плащане на данъци.
Животът им варирал драстично според тяхното „ниво“.
Деликатните (Delicatae) били куртизанки от висок клас, които често били образовани, знаели да свирят на инструменти, да танцуват и да поддържат интелектуални разговори. Те живеели в разкош, поддържани от богати покровители, и често притежавали собствени домове и роби.
Уличните били обикновените проститутки живеели в изключително тежки условия — в малки, тъмни стаи (cellae) в публични домове (lupanaria) или по ъглите на улиците.
Куртизанките инвестирали много в козметика, перуки (често руси или червени, за да се отличават) и скъпи бижута, особено перли, които били символ на престиж.
Те имали свои специфични покровители сред боговете. Храмът на Венера Ерицина в Рим се считал за тяхно свято място, където те се събирали на празника Vinalia Rustica.
Въпреки социалния срам, куртизанките били сред малкото жени в Рим, които имали право на личен юридически статус и могли да управляват собствените си финанси без настойник. Това им давало свобода, недостъпна дори за богатите, но омъжени римлянки.
