Откъде им хрумва да предприемат радикална промяна в живота си, защо се спират на регенеративното земеделие и как успяват да затворят цикъла на производство с помощта на компоста, който сами си правят и с който „захранват” градините, са част вдъхновяващите истории на младото семейство Събеви. Включват се в инициативата „На гости на „Тунджа” тъкмо с идеята да запалят колкото може повече хора към този щадящ природата метод на земеделие. Подчертават специално и ефекта, който търсят спрямо най-малките си посетители – децата: колко е важно в съзнанието на едно дете да се изгради отношение към природата, а и да се научи да познава и цени вкуса на чистата храна.
Домакините ни посрещат най-напред в горната част на фермата си – все още частично подготвена за засаждане на растения. Идеята им е да покажат на посетителите откъде започва всичко и да включат децата, според възрастта, желанието и уменията им – в оформяне на лехи, застилане на компост, посаждане на семенца. За най-малките са предвидени интерактивни занимания, оцветяване на табелки с имената на различните култури и др.
Ива разказва, че се започва с една поляна със смесена трева, която се окосява, постилат се кашони, оформящи редове, върху тях се застила 15 см компост. Следва процес на разграждане, при който суровината става храна за микроорганизмите, живеещи в почвата. „Тези микроорганизми са жизненоважни за здравината, за имунитета на нашите растения”, обяснява тя. „Когато обработваме земята, фрезоваме я, ние вредим именно на тези микроорганизми. Анаеробните, които живеят на дълбочина, всъщност ги изкарваме на повърхността, податливи на атмосферните условия, те се оксидират и реално умират. Аеробните пък, които са само на повърхността и имат нужда от кислород, ги вкарваме на дълбоко. Това се случва при конвенционалното земеделие”, разказва Георги. „Накрая правим пустиня, вместо нещо хубаво”, категоричен е той.
Двамата ни демонстрират рохкавостта на пръстта в техните градини. Няма буци, няма ерозия или пък наводнени и втвърдени участъци. Поддържа се лесно и със съвсем елементарни инструменти. „Не копаем, не фрезоваме земята и не използваме никакви химични торове, пестициди, препарати, никаква допълнителна обработка”, казва Ива.
На този етап са разгърнали стопанството си едва на 3 декара. Но добивът е в пъти по-добър от конвенционалното земеделие. „Един наш ред се равнява на три лехи, интензивността е толкова голяма, че продукцията от един декар е все едно имаш 3 или 4 декара”, обяснява Георги.
Друг безспорен плюс са вкусовите качества. „Работим почти изцяло с нехибридни, стари, директни сортове, от които могат да се пазят семена”, допълва Ива. Направили са много внимателна селекция за сортовете домати, пипер, краставици, така че да напомнят на „село” на „онзи” вкус, който им е липсвал и сега са удовлетворени, че са успели да постигнат. Отглеждат зеленчуци според сезона, това, което природата позволява към конкретния момент. Освен традиционните домати, краставици, тиквички и др., поддържат и нови видове от т.нар. супер храни – Кейл (листно зеле), Манголд (листно цвекло), аспержи.
Фермата ни е малка,целта ни не е да оглеждаме голямо количество продукция, която да пласираме. Мечтата ни беше да имаме своя градина, разказва още Ива Събева. Тяхната ферма, също, както и останалите, включени в инициативата „На гости на „Тунджа”, предпочитат директните продажби на клиенти. Всяка седмица правят преки доставки до Ямбол и до Сливен, също и чрез куриер.
Занапред възнамеряват да предлагат на гостите си и кулинарни предложения – с продукти от градината, приготвени от шеф готвача Георги. Именно подобна практика, видяна от него в Швеция, го запалва за идеята да пробва собствено производство зеленчуци и да тества нови видове храни. Ресторантът, в който е работил, е бил насред гора, със собствена градина, ястията са се приготвяли на огън, а посетители са идвали от цял свят именно заради храната. По думите на Ива, всяка част от растението може да се ползва в кулинарията и човек да вкуси неподозирани ястия.
Основната специфика на „NorDig farm“ обаче си остава именно различният тип земеделие и производството на собствен компост. По тази тема 33-годишният Георги разказва с особена страст. Показва ни „реактора”, в който се случват нещата. Наредени на пластове „като лазаня”, шегува се той, са зелена маса и кафява маса. Най-общо това включва окосена трева от техните поляни, чист биологичен отпадък от растения, талаш и оборска тор от близката кравеферма. В „реактора” се случва процесът на ферментация, при който във вътрешността температурата достига до 70-75 градуса. „Това убива всички патогени, всички семена на плевели. Аз слагам троскот, всякакви семена цъфнали, но мен това не ме притеснява, защото всичко се разлага вътре”, обяснява той. „Много хора казват за биологичния отпадък – това е боклук. Не, не е боклук –това е злато”, категоричен е младият фермер. По думите му, само за 20 до 30 дни може да се добие аеробен компост, годен за употреба. В по-бавния вариант процесът отнема няколко месеца. Той обаче силно препоръчва всеки, който си има къща с двор, също да пробва производство на собствен компост, който после отново да връща в градината. И така да си затвори изцяло цикъла. Обича да консултира и да споделя опита си. Трудоемко е, но резултатът си струва, категорични са домакините от фермата в с. Ханово.
„Това, на което разчитаме, е да отглеждаме здрава почва и от там нататък растенията да имат добър имунитет”, допълва Ива и с усмивка приканва „Добри дошли в нашата зеленчукова ферма!”.
Организирани посещения в „NorDig farm“ стават чрез заявка през координатора на кампанията „На гости на „Тунджа” – Стоян Динев. Телефон за връзка: 0882467022.
Вижте и останалите ферми, включени в кампанията на община „Тунджа”:
Свързани публикации:
В тайните на екологично чистия мед и на шафрана ни въвежда семейство Сивкови, с пчелин в Ямболско
Община „Тунджа” с инициатива за организирани турове в местни био стопанства
