Съюзниците на Украйна дават над 1 милиард евро помощ за зимата

NetNews

Дарения на стойност над 1 милиард евро бяха обещани вчера на международна конференция в Париж в подкрепа на Украйна. С тях ще се помогне на украинците да преживеят зимата, след като редица енергийни и други жизненоважни обекти в страната им бяха разрушени от руските атаки, съобщи Франс прес.

„С радост съобщавам, че надхвърлихме“ 800-те милиона евро спешна помощ, поискани от украинския президент Володимир Зеленски при откриването на срещата, заяви френската външна министърка Катрин Колона, застанала до украинския министър-председател Денис Шмигал.

С това „страната ни няма да бъде потопена в мрак“, каза Шмигал и приветства „мощния сигнал“ за подкрепа за Украйна от страна на „цивилизования свят“.

Срещата на повече от 70 делегации на държави и организации беше организирана с цел да се помогне на Украйна да преживее зимата и да се противодейства на последиците от прилаганата в последно време руска стратегия за нанасяне на удари по енергийната инфраструктура и други жизненоважни обекти, за да остави милиони хора без ток и отопление с идването на зимата.

От тези 1 милиард евро 415 милиона евро ще бъдат разпределени за енергийния сектор, 25 милиона евро – за водоснабдяване, 38 милиона евро – за храни, 17 милиона евро – за здравеопазване, 22 милиона евро – за транспорт, а останалата част, т.е. близо 493 милиона евро, все още не е разпределена, заяви френската министърка.

След конференциите в Лугано, Варшава и Берлин през последните месеци тази среща имаше за цел да бъде „практична“, обясни френският президент Еманюел Макрон при откриването на проявата в присъствието на Олена Зеленска, съпругата на украинския лидер.

Макрон, домакин на конференцията, осъди ракетния и артилерийски обстрел като военно престъпление. Според него Москва е прибегнала до поразяването на гражданската инфраструктура, защото войските ѝ са претърпели неуспехи на бойните полета и „военните слабости на Русия станаха очевидни всички“, предаде Асошиейтед прес.

Русия „избра цинична стратегия, целяща да унищожи гражданската инфраструктура, за да постави Украйна на колене“, заяви Макрон. „Целта е ясна: да отговори на военните поражения, като разпространи терор сред цивилното население, да се опита да пречупи гръбнака, тъй като не може да удържа фронта.“

Докато температурите падат и вали сняг, нуждите на Украйна са огромни и неотложни. Откакто Русия започна да нанася удари в началото на октомври, последователни вълни от крилати ракети и дронове камикадзе унищожиха около половината от енергийната инфраструктура на Украйна, съобщи правителството в Киев.

Премиерът на Украйна твърди, че Русия се опитва да окаже натиск върху Европа, като предизвика масово бягство на украинци от родината им, подобно на това в началото на войната. Русия твърди, че военната ѝ цел е да отслаби способността на Украйна да се защитава и да прекъсне потоците от западни оръжия към страната, която нападна през февруари.

Пълномащабната инвазия доведе до смъртта или раняването на десетки хиляди души и принуди около 6,5 милиона украинци да напуснат домовете си.

Зеленски, който се включи във форума чрез видеовръзка, каза, че около 12 милиона украинци – приблизително една четвърт от населението на страната отпреди инвазията – търпят постоянни спирания на тока заради руските атаки. Зеленски заяви, че общите усилия на международната общност за поддържане на работата на украинските системи за комунални услуги биха могли да възпрат Москва от по-нататъшни атаки и вероятно да я принудят да седне на масата за преговори.

Конференцията беше и възможност за Макрон да демонстрира солидарност с Украйна. Той беше критикуван от някои европейски съюзници и от самия Киев заради коментарите му за необходимостта от поддържане на диалог с руския президент Владимир Путин и за даване на гаранции на Русия в сферата на сигурността, отбеляза Ройтерс.

Балтийските държави и други европейски страни, разстроени от думите на Макрон за евентуални гаранции за сигурността на Русия, официално изразиха неодобрението си и изложиха позицията си пред Франция, съобщиха дипломати. Смесените послания на Макрон по отношение на Украйна предизвикаха раздразнение, което става все по-публично в някои източноевропейски столици. Елисейският дворец заяви, че коментарите на президента, особено относно предоставянето на гаранции за сигурност на Русия, са били извадени от контекста и че Париж никога не е отстъпвал от подкрепата си за Киев.

Шмигал приветства „лидерството“ на Макрон и му благодари, че подкрепя обявения от Зеленски мирен план за Украйна, изложен във видеообръщение към лидерите на Г-7 в понеделник. Украинският президент предложи и свикването на Глобална среща на върха за мир, която да се фокусира върху осъществяването на мирния план на Киев, съставен от 10 точки. Сред основните искания в него са Русия да изтегли всичките си войски от Украйна преди Коледа и да не предявява никакви териториални претенции.

От френска страна, Еманюел Макрон обяви, че в началото на 2023 г. ще бъдат отпуснати допълнителни 76,5 милиона евро, за да се помогне за преодоляване на зимата. Германската министърка на външните работи Аналена Бербок заяви, че Берлин ще предостави 50 милиона евро. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен припомни ангажимента на ЕС да предостави на Киев макрофинансова помощ на стойност 18 милиарда евро до 2023 г. и обяви, че ще бъдат закупени 30 милиона светодиодни крушки за Украйна, които са много по-енергийно ефективни.

След сутрешната среща повече от 700 представители на бизнеса се събраха следобед в министерството на финансите за среща, посветена на бъдещите договори за възстановяване на Украйна. Предвид огромните разрушения „трябва да инвестираме в усилията за възстановяване“, заяви във видеопослание генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.

Източник fakti.bg.

Сподели статията, нека повече хора узнаят!
Next Post

Преговорите за свободна търговия между Иран и Евразийския икономически съюз приключиха

Преговорите между Иран и секретариата на Евразийския икономически съюз (ЕИС) по сключването на споразумение за зона за свободна търговия приключиха и предстои документът да бъде представен пред парламентите на съответните държави, съобщи иранският посланик в Москва, цитиран от ТАСС. В началото на октомври стана ясно, че работата върху регулаторната част […]